Люлка

Дните в Кьолн са необичайно топли напоследък, несбъднатото лято е решило да направи своята голяма премиера през септември. Следобед е горещо, и след като взема децата от детска градина и училище, обикновено отиваме на детската площадка. Под дебела сянка от кестени и ясени има две пързалки, дървено влакче, пясъчник, и построени в кръг здрави немски люлки, опрени на цели дървесни стволове, с вериги, които биха издържали когото и да било: непоклатими. 
Точно от тези люлки паднах преди няколко дни, като цяло безаварийно, освен че веригата, за която се опитах да се задържа, остави такава синина на рамото ми, че няколко дни познатите реагираха с "Обожемой какво е ТОВА?" и "Какво си направила бе жена?!!!". Мъжът ми каза със смесица от шега и уплаха да сложа нещо с дълъг ръкав и да си измисля по-правдоподобна история от тази с люлката, защото хората и без това щели да мислят, че е домашно насилие. 

Налага се да си признавам публично, защото наистина почти никой не разбра. Наистина сложих дълъг ръкав. Не ми се обясняваше всекиму историята с люлката, а още повече, че трябваше да отида и на родителска среща. 
Истината е, че да се люлееш с децта си на люлка звучи романтичо; да паднеш от люлката обаче звучи глупаво и дори безотговорно, на практика звучи детински. Да си се люлял "колкото се може по-силно", както децата пищят и се смеят, и после да тупнеш в пясъка, докато се опитваш да скочиш в движение и да си направиш "ауа"- ето това дава истински вкус за детство. Не случайно Елена, на три, беше възхитена и с кръглите си сини очи, широко отворени, повтаряше пак и пак - "Мама има ауа!! Мама падна от люлката!!". Да. Конфузно.
Напоследък е почти модерно да говориш за неуспехите си, и суровият опит сочи, че да четеш за нечии неуспехи е утешително и мотивиращо. Когато една вечер прочетох за неуспехите на този професор от Принстън, бях развеселена и окуражена, че животът продължава. Защото всъщност понякога изглежда, сякаш след неуспеха нищо не продължава както би трябвало. Неуспехите са болезнени. Всеки неуспех е като неочаквано, непредвидено тъпо тупване в пясъка, следите от което искаш да прикриеш, сякаш не е било. 

И какво от това. За да падна, трябва да се люлея. Не бих могла да сгреша, само ако не помръдвам. Докато съм малка и се науча да се люлея, ще падам и това няма да е глупаво, това ще е нормално; мама ще ме вземе, ще ме прегърне, ще се почувства уязвима, че не ме е защитила, а аз ще се почувствам силна в нейната прегръдка. Когато порасна, ще бъде глупаво да падам, защото ще съм се научила. Колкото повече порастваме, толкова по-чупливи ставаме, толкова по-глупаво изглежда всяко едно падане. Ще се люлея ли пак? Разбира се. Защото всъщност знам, че мога. Защото всъщност това е усещане за летене. По-силно! И по-далеч!

https://www.youtube.com/watch?v=MnPlCdMl_D8

To Build a Swing
by 
Hafiz (Persian Poet, XIVth c.)

You carry
All the ingredients
To turn your life into a nightmare-
Don’t mix them!

You have all the genius
To build a swing in your backyard
For God.

That sounds
Like a hell of a lot more fun.
Let’s start laughing, drawing blueprints,
Gathering our talented friends.

I will help you
With my divine lyre and drum.

Hafiz
Will sing a thousand words
You can take into your hands,
Like golden saws,
Sliver hammers,

Polished teakwood,
Strong silk rope.

You carry all the ingredients
To turn your existence into joy,
Mix them, mix
Them!

Translated by Daniel Ladinsky