Миналата зима водех семинар с мой колега върху понятието за интуиция през средновековието, когато се случи атентатът в Париж. Стрелбите се случиха в петък вечерта, 13-ти ноември, а курсът беше в понеделник. В понеделник 16-ти ноември влязохме в аудиторията и колегата ми не продължи с текста, който четяхме. Вместо това, той попита:
Защо ни е философията пред лицето на това, което се случи в Париж?
Това, което четяхме тогава, беше Боеций.
Една година по-късно, аз пак чета Боеций със студентите, когато се случва нещо, което нажежава ако не целия свят, то поне цяла една държава. Бежанците в Харманли.
Чувам, че бият хора. Чувам, че други хора ги е страх. Чувам безнадеждност и безсилие. Обвинения, взаимни обвинения и пак страх. Какво се случва. Какво ще се случи. Война? Да се махаме ли? И къде да се махаме? А какво да правим тук? И пак, усещането за пълно безсилие - от медиите ни заливат новини на ексалация, новини на отчаяние.
Седя и готвя семинара си за Боеций.
Какво помагат заниманията ми с късноантична филсофия в този свят, в който хората не могат да си говорят, но могат да се мразят? С какво помагам на света, докато чета за провидението и за това, дали щастието е по необходимост благо и едно? Защо ни е философията пред лицето на това, което се случва в Харманли, София, Кьолн, Париж, Сирия, по бреговете на Турция, Лампедуза...
Какво да кажа на моя Матео, когато ме кара да му обещая, че в никоя от трите му родини никога няма да има война - нито в Италия, нито в Германия, нито в България.
Чета Боеций.
Боеций произхожда от стара и богата римска фамилия. По негово време Римската имеприя вече е разделена на Източна и Западна, а император в Рим е вестготският крал Теодорих. Варварски времена - Боеций знае, че живее във варварски времена, и очаква - а ние знаем това, - че ще настъпят още по-варварски. Образованието запàда, една след друга затварят античните школи, вече почти никой не знае гръцки и съответно не може да чете Платон или Аристотел. Виждайки упадъка на класическия свят, Боеций си поставя за цел да преведе всички съчинения на Платон и Аристотел на латински. Започва с логиката на Аристотел, която е първото, което се преподава в школите. Точно тези преводи ще останат за близо осем века основата на философското знание в Западна Европа.
Богатият римлянин на служба при вестготския крал Теодорих, който превежда логически съчинения, е обвинен в заговор и хвърлен в затвора. Докато очаква смъртната си присъда, Боеций пише в затвора най-известното си съчинение: "Утешението на философията".
Що за утеха му носи философията пред тези нахлуващи варвари, пред това все по-разширяващо се безпросветие, каква утеха за незавършеното му дело?
В дни на тревога, страх и насилие единственото, което ни остава, е да не се отчайваме. Всичко, което изглежда крехко и чупливо, е онова, което ще пренесе смисъла от мен на децата ми, от децата ми на внуците ми и на следващия век: поезията, философията, романите, преводите, изкуството. Всичко онова, за което бедите и управниците на света искат да ни убедят, че е загуба на време, загуба на сили, празен идеализъм и пусто дело - точно то е, което ни закрепя в оста на света: там, където нещата са сигурни, където благо, истина и битие съвпадат.
Философията ни учи да мислим. Литературата ни учи да усещаме. Изкуството ни учи да виждаме. Да виждаме нещата и хората около нас така както са, а не в техния извит от страх и страдание образ. Тъкмо преводите на Боеций - това така крехко и непрактично занятие - са червената нишка, по която вековете се задържат за знанието.
Знанието е това, което ни пази от страха. Знанието за това какво се случва. Знанието кои са проблемите и как да бъдат решени. Знанието е обратното на популизма, на евтините послания.
Затова ще обещая на Матео, че докато той, братята и сестрите му, съучениците и приятелите му четат, всичко ще е наред.
No comments:
Post a Comment