Малки четения #3

С близнаците Елиас и Елена (на 3 и половина), с Мила (7) и Матео (8) четем детски книжки и всеки от нас си казва впечатленията.

Какво четем
Шарл Перо
Приказки от стари времена
прев. Веселина Илиева
изд. Дамян Яков 2006

Кой чете
Няма картинки, и едната Спяща красавица се простира на 13 страници текст без картинки, така че четем само с Матео и Мила.




Защо четем
Как защо, заради дискусията около новия превод на оригиналния брат Грим, разбира се. Изведнъж възмущението към братя Грим, което долавям като далечен тътен по фейсбук, се смесва със собственото ми възмущение към розовите принцеси на Дисни, към сместа добавяме щипката късмет да открием случайно приказките на Шарл Перо в библиотеката на съботното българско училище, и - "бум". Магията на приказките тази вечер избухва с пълна сила и ни поръсва с някакъв лепнещ прашец от ирония, зловещи тайни, още по-зловещи истини за живота, и истинско, старовремско четене на приказки.

Как преминава четенето
Прочитам. Аз самата се оказвам абсолютно неподготвена за сюжета. "Спящата красавица" заедно с другите безапелационно известни приказки е публикувана от Шарл Перо през 1697.
Първа изненада: няма никакви целувки! Принцът я поглежда, и понеже стоте години сън вече са преминали така или иначе, принцесата се събужда и го поглежда "тъй нежно, сякаш съвсем не го виждала за пръв път". Поради това явно душевно сродство двамата се разбъбрили и си говорили така "четири часа, а имало да си казват още много", но ги прекъснали, защото всички останали в двореца били ужасно прегладнели след целия този сън. Принцът, понеже бил вежлив, при цялото това бъбрене все пак се сдържал и не казал на принцесата, че роклята й е като на баба му, а и тя пак изглеждала много миловидна, дори с толкова демодирана рокля.
Втора изненада: приказката продължава и след разбуждането! Оженват се още същата нощ. После принцът се прибира вкъщи в двореца на мама и тате и излъгва, че е бил на лов. И така две години. Излиза почти всеки ден, търси си оправдания да пренощува навън, докато най-сетне майка му кралицата "решила, че той си има любовница". И наистина, права била - двамата вече си имали деца. Това, при дадените обстоятелства, не е изненада. Изнанада е, че има приказка и след сватбените камбани! Нали сте забелязали как приказките свършват с целувка, сватбени камбани, три дни яли-пили и толкова - за останалото по-добре да не говорим. А ето че тук интересното едва започва.
Трета изненада: Приказката продължава още! Нека не ви развалям четенето - няма да преразказвам повече. Има човекоядка, малки изядени дечица, измама и спасение. Накрая всичко свършва все пак добре. А именно - човекоядката драматично умира, хубавата спяща красавица (междувременно на 20 и съответно проблематично жилава) и двете й деца се събират с татко си, приказния принц.

Четвърта изненада: Ако като мен не сте чели Шарл Перо от поне 20-30 години, може би не помните, че накрая има римувана поука. Каква е поуката от "Спящата красавица"? Предполагам бегло, че ще е нещо свързано с доброто и злото.
Поуката се оказва много по-практична и с щипка хумор. Мислено вече писукам от удоволствие. Пожелавам лека нощ на децата и съм на път да затворя вратата - когато Матео ме спира с "Мамо, искам нещо да ти кажа".
Едва в този момент си давам сметка - не само аз съм погълната от приказката.




Децата
Матео и Мила не само не са уплашени от перспективата на човекоядството - обяснявам им какво значи "човекоядец", - но и са силно развеселени и възбудени. Матео коментира:
- Мамо, тази приказка е много по-интересна! Не като във филма [на Дисни] - ляяя-ля-ляяя [завърта очи нагоре и имитира музиката от сцената, в която принцът и принцесата си пеят влюбено в гората].
Мила се смее звучно. Обаче пита защо майката е изяла децата си. Нее, пояснявам, не майката на децата, а майката на принца, т.е. бабата. Аха, казва Мила. Щом е бабата, няма проблем.
- Само едно не разбрах - продължава Матео. - Защо таткото на принца се е оженил за човекоядка?
Това, всъщност, е обяснено в приказката - заради зестрата. Обяснявам какво е "зестра" и Мила възкликва:
- Оженил се е заради парите! Не е редно така! - аз кимам с разбиране и укор към този нереден брак, но си спестявам да й обяснявам, че понякога парите са си важни, да не говорим пък, ако си крал и кралството ти е потънало в дългове. Матео моментално добавя:
- И да се ядат деца не е редно! - и двамата с Мила избухват в смях, от който се търкалят по леглата в пижами.
Питат ме и за поуката, от която нищо не са разбрали. Налага се и това да обясня - поуката е да изчакаш, преди да се ожениш за някого, за да си сигурен що за човек е. Но често хората, които се обичат, нямат търпение и се женят веднага. Дори самият автор на приказката си признава, че не би могъл да спази собствения си съвет. Децата пак умират от смях. От моя гледна точка - предупредени са.

В началото ми трябваше малко време и насилие - пардон, усилие, за да се наложа и да чета точно това тази вечер. Приказки, че те отдавна ги знаят! И изобщо - това не са ли неща за малки деца! С Матео и Мила отдавна четем романи. Но и тримата сме увлечени и впечатлени. Една качествена човекоядка определно може да направи приказката много по-интригуваща отколкото празноглавото "ляляля".

И аз самата съм заинтригувана, разравям в интернет и откривам, че в един от по-ранните варианти на приказката спящата красавица дори забременява насън. Случват се такива неща. Особено в приказките, които смесват в едно вълшебно "бум" чудовищното, магичното и тривиалното.

Малки четения #2

С близнаците Елиас и Елена (на 3 и половина), с Мила (7) и Матео (8) четем детски книжки и всеки от нас си казва впечатленията.

 Да четеш книжка на децата си вечер преди лягане - какво по-мило, по-мирно занимание. Каква по-семейна и умилителна картина от майка с нейните малки, надвесени над книжката. С подобна картинка в главата стартирах рубриката "Малки четения". А ето че съм едва на втория текст от тази идея и вече се налага да сменя малко жанра.

Какво четем

Четем книга, която няма нужда да ви хваля. Тя има 4.9 от 5 звезди в сайта за споделяне на прочетени книги goodreads.com, и 37 коментара, които вече са казали всички похвали, за които си мислех, докато четяхме. Освен това тази книга е изчерпана - знам, защото се примолих с жален глас, че ми трябва за Коледа, че ние сме средновековно семейство, и бях на крачка от това, да пратя снимка на семейството в средновековни одежди. 

Става дума за Ваканця в Средните векове, или до Средец и назад.

Автори Зорница Христова и Иво Чолаков, изд. Точица 2013. 

Кой чете

Наясно съм, че Ваканция в Средните векове изобщо не е за Елена и Елиас. Но не ми хрумва нищо по-добро в момента, в който и четирите деца лудуват, а аз съм сама и изчерпана откъм идеи как да ги укротя преди лягане. Така че събирам всички край мен и обявявам, че ще четем Ваканцията, която съм обещала на Матео и Мила от два дни и те вече се мусят на цялото това отлагане. Елена веднага сканира черно-белите рисунки и твърде обилния текст и шумно протестира. В пристъп на майчина изобретателност (речник: "майчина изобретателност" = 80% отчаяние + 20% стари трикове) й казвам, че в книгата има чудовища. Сработва. Аз, Елена и Елиас от двете ми страни, Матео и Мила до тях. Четем стр. 70-71, науките през Средновековието. 

Какво се случва

Два абзаца минават гладко. Децата обичат самия ритуал, тишината, гласа. Следят интонациите, разглеждат детайлите по картинката на съседната страница. 

Това продължава около пет минути, не повече. Елена започва да ми прави прически, докато чета. Елиас пита провлачено и настоятелно, кои са теееези - за картинката става дума. Мила се държи много прилично и привидно слуша внимателно; после изведнъж прекъсва и Елиас, и мен, и пита дали е хубава с прическата, която си е направила междувременно. Отговарям с крива усмивка, че е много добре, после си признавам чистосърдечно, че изглежда рошава и е накриво, така че тя става и отива да се огледа. Матео - закономерно и правдиво - недоволства. Мила се позабавя и се връща с чаша вода. Всички искат вода. Мила носи вода на всички. 

Настанявам ги пак край мен и успявам да прочета още един абзац, с което съм вече така близо до края на страницата. Елена се сеща и пита къде са чудовищата (които съм обещала). Дадена дума - хвърлен камък, прекъсвам пак четенето и разгръщаме назад, където има средновековни химери, ендропи и други причудливи създания. Това минава добре - всички обичат чудовища. 

Опитвам да подхвана пак четенето. Матео през това време е легнал на леглото и е вдигнал крака на стената и ми обяснява авторитетно, че само много богатите са имали възможност да учат през Средновековието. Така си е то, така и пише точно в абзаца, който се опитвам да прочета. Мила и Елиас са подхванали игра от другата ми страна. Сгълчавам набързо всички, че ако не са тихи, няма да чета (пък!), така че Мила продължава да играе с Елиас, съвсем тихичко - колкото да пречи и да не слуша изобщо. Второ сгълчаване и успявам да отгърна на следващата страница. На страницата обаче има и картинка, така че стигаме по-бързо до края й, където пише, че във Византия децата се ценели много. "В 'Шестоднев' дори пише, че децата създават родителите." Това предизвиква бурен възторг, с който аз се съгласявам, и с облекчение затварям книгата. 

Що за Малко четене?

Що за четене, цялото накъсано, майката изморена и бърза да сложи децата по леглата, картинките и чудовищата - недостатъчни, текстът - пълен с информация? Малките пречат на големите, големите, които са настоявали да им чета точно от тази книга, сега се въртят и шумят. Елена завързва един финален възел на косата ми и се обляга на рамото ми изморена. Какво чуха? Какво разбраха? Защо ги карам да слушат, малки и големи? Сбърках ли, пак? Каква майка съм... 

Така премъдрият Бог е наредил, щото бащите да не могат да се хвалят прекалено много със своите деца и да не казват на детето: "аз съм ти дал живота и ти си заради мене роден и даден". Но дори и да каже така, веднага ще чуе: "аз съм заради тебе роден, а ти си станал баща заради мен". Така то казва и на майката: "ти си ми дала да бъда син, а аз съм ти дал да бъдеш майка". 

Такава майка съм. На четирите ми деца, всяка вечер. 

Аз на тях и те на мен. 

Накрая, по същество за книгата

Очевидните достойнства на Ваканция в Средните векове са: 

- Текстът е информативен, прецизен, но и подбран така, че да ангажира вниманието на децата. Не е случайно, че Мила и Матео настояваха да я четем и бяха разочаровани, че две вечери поред не ни се получаваше.

- След всеки тематичен раздел има задачи за изработка на 'средновековни' обекти и предложения за игри - восъчна дъсчица, средновековна медовина, средновековен колан, инициална буква...; византийски шах, тайнопис с глаголица, 'направи-си-сам' азбучно стихотворение, по аналогия на азбучната молитва - абсолютният хит за Матео и Мила:

"Аз изядох

Бонбоните

В

Горното чекмедже

Дето беше ги скрила за гости..."

- Рубриката "Виж сам", която отпраща тематично към интересни детайли от църкви, манастири и музеи, предимно в София или наблизо, които лесно могат да бъдат посетени и видени. 

- Библиографията. Добра и тематична, посочени са чудесни български заглавия. Виждала съм дисертации, чиято библиография е около една трета от библиографията на тази детска книжка. За срам на дисертациите, разбира се. 

- Рисунките. Макар и черно-бели, никой не се оплака от това. Детайлни и често с чувство за хумор, интелигентно онагледяващи текста. 

Само мога да се надявам да излезе и второ издание - сещам се за няколко човека, на които просто трябва да я подаря!