Sunday, March 19, 2017

Малки четения #3

С близнаците Елиас и Елена (на 3 и половина), с Мила (7) и Матео (8) четем детски книжки и всеки от нас си казва впечатленията.

Какво четем
Шарл Перо
Приказки от стари времена
прев. Веселина Илиева
изд. Дамян Яков 2006

Кой чете
Няма картинки, и едната Спяща красавица се простира на 13 страници текст без картинки, така че четем само с Матео и Мила.




Защо четем
Как защо, заради дискусията около новия превод на оригиналния брат Грим, разбира се. Изведнъж възмущението към братя Грим, което долавям като далечен тътен по фейсбук, се смесва със собственото ми възмущение към розовите принцеси на Дисни, към сместа добавяме щипката късмет да открием случайно приказките на Шарл Перо в библиотеката на съботното българско училище, и - "бум". Магията на приказките тази вечер избухва с пълна сила и ни поръсва с някакъв лепнещ прашец от ирония, зловещи тайни, още по-зловещи истини за живота, и истинско, старовремско четене на приказки.

Как преминава четенето
Прочитам. Аз самата се оказвам абсолютно неподготвена за сюжета. "Спящата красавица" заедно с другите безапелационно известни приказки е публикувана от Шарл Перо през 1697.
Първа изненада: няма никакви целувки! Принцът я поглежда, и понеже стоте години сън вече са преминали така или иначе, принцесата се събужда и го поглежда "тъй нежно, сякаш съвсем не го виждала за пръв път". Поради това явно душевно сродство двамата се разбъбрили и си говорили така "четири часа, а имало да си казват още много", но ги прекъснали, защото всички останали в двореца били ужасно прегладнели след целия този сън. Принцът, понеже бил вежлив, при цялото това бъбрене все пак се сдържал и не казал на принцесата, че роклята й е като на баба му, а и тя пак изглеждала много миловидна, дори с толкова демодирана рокля.
Втора изненада: приказката продължава и след разбуждането! Оженват се още същата нощ. После принцът се прибира вкъщи в двореца на мама и тате и излъгва, че е бил на лов. И така две години. Излиза почти всеки ден, търси си оправдания да пренощува навън, докато най-сетне майка му кралицата "решила, че той си има любовница". И наистина, права била - двамата вече си имали деца. Това, при дадените обстоятелства, не е изненада. Изнанада е, че има приказка и след сватбените камбани! Нали сте забелязали как приказките свършват с целувка, сватбени камбани, три дни яли-пили и толкова - за останалото по-добре да не говорим. А ето че тук интересното едва започва.
Трета изненада: Приказката продължава още! Нека не ви развалям четенето - няма да преразказвам повече. Има човекоядка, малки изядени дечица, измама и спасение. Накрая всичко свършва все пак добре. А именно - човекоядката драматично умира, хубавата спяща красавица (междувременно на 20 и съответно проблематично жилава) и двете й деца се събират с татко си, приказния принц.

Четвърта изненада: Ако като мен не сте чели Шарл Перо от поне 20-30 години, може би не помните, че накрая има римувана поука. Каква е поуката от "Спящата красавица"? Предполагам бегло, че ще е нещо свързано с доброто и злото.
Поуката се оказва много по-практична и с щипка хумор. Мислено вече писукам от удоволствие. Пожелавам лека нощ на децата и съм на път да затворя вратата - когато Матео ме спира с "Мамо, искам нещо да ти кажа".
Едва в този момент си давам сметка - не само аз съм погълната от приказката.




Децата
Матео и Мила не само не са уплашени от перспективата на човекоядството - обяснявам им какво значи "човекоядец", - но и са силно развеселени и възбудени. Матео коментира:
- Мамо, тази приказка е много по-интересна! Не като във филма [на Дисни] - ляяя-ля-ляяя [завърта очи нагоре и имитира музиката от сцената, в която принцът и принцесата си пеят влюбено в гората].
Мила се смее звучно. Обаче пита защо майката е изяла децата си. Нее, пояснявам, не майката на децата, а майката на принца, т.е. бабата. Аха, казва Мила. Щом е бабата, няма проблем.
- Само едно не разбрах - продължава Матео. - Защо таткото на принца се е оженил за човекоядка?
Това, всъщност, е обяснено в приказката - заради зестрата. Обяснявам какво е "зестра" и Мила възкликва:
- Оженил се е заради парите! Не е редно така! - аз кимам с разбиране и укор към този нереден брак, но си спестявам да й обяснявам, че понякога парите са си важни, да не говорим пък, ако си крал и кралството ти е потънало в дългове. Матео моментално добавя:
- И да се ядат деца не е редно! - и двамата с Мила избухват в смях, от който се търкалят по леглата в пижами.
Питат ме и за поуката, от която нищо не са разбрали. Налага се и това да обясня - поуката е да изчакаш, преди да се ожениш за някого, за да си сигурен що за човек е. Но често хората, които се обичат, нямат търпение и се женят веднага. Дори самият автор на приказката си признава, че не би могъл да спази собствения си съвет. Децата пак умират от смях. От моя гледна точка - предупредени са.

В началото ми трябваше малко време и насилие - пардон, усилие, за да се наложа и да чета точно това тази вечер. Приказки, че те отдавна ги знаят! И изобщо - това не са ли неща за малки деца! С Матео и Мила отдавна четем романи. Но и тримата сме увлечени и впечатлени. Една качествена човекоядка определно може да направи приказката много по-интригуваща отколкото празноглавото "ляляля".

И аз самата съм заинтригувана, разравям в интернет и откривам, че в един от по-ранните варианти на приказката спящата красавица дори забременява насън. Случват се такива неща. Особено в приказките, които смесват в едно вълшебно "бум" чудовищното, магичното и тривиалното.

No comments:

Post a Comment