Малки четения #2

С близнаците Елиас и Елена (на 3 и половина), с Мила (7) и Матео (8) четем детски книжки и всеки от нас си казва впечатленията.

 Да четеш книжка на децата си вечер преди лягане - какво по-мило, по-мирно занимание. Каква по-семейна и умилителна картина от майка с нейните малки, надвесени над книжката. С подобна картинка в главата стартирах рубриката "Малки четения". А ето че съм едва на втория текст от тази идея и вече се налага да сменя малко жанра.

Какво четем

Четем книга, която няма нужда да ви хваля. Тя има 4.9 от 5 звезди в сайта за споделяне на прочетени книги goodreads.com, и 37 коментара, които вече са казали всички похвали, за които си мислех, докато четяхме. Освен това тази книга е изчерпана - знам, защото се примолих с жален глас, че ми трябва за Коледа, че ние сме средновековно семейство, и бях на крачка от това, да пратя снимка на семейството в средновековни одежди. 

Става дума за Ваканця в Средните векове, или до Средец и назад.

Автори Зорница Христова и Иво Чолаков, изд. Точица 2013. 

Кой чете

Наясно съм, че Ваканция в Средните векове изобщо не е за Елена и Елиас. Но не ми хрумва нищо по-добро в момента, в който и четирите деца лудуват, а аз съм сама и изчерпана откъм идеи как да ги укротя преди лягане. Така че събирам всички край мен и обявявам, че ще четем Ваканцията, която съм обещала на Матео и Мила от два дни и те вече се мусят на цялото това отлагане. Елена веднага сканира черно-белите рисунки и твърде обилния текст и шумно протестира. В пристъп на майчина изобретателност (речник: "майчина изобретателност" = 80% отчаяние + 20% стари трикове) й казвам, че в книгата има чудовища. Сработва. Аз, Елена и Елиас от двете ми страни, Матео и Мила до тях. Четем стр. 70-71, науките през Средновековието. 

Какво се случва

Два абзаца минават гладко. Децата обичат самия ритуал, тишината, гласа. Следят интонациите, разглеждат детайлите по картинката на съседната страница. 

Това продължава около пет минути, не повече. Елена започва да ми прави прически, докато чета. Елиас пита провлачено и настоятелно, кои са теееези - за картинката става дума. Мила се държи много прилично и привидно слуша внимателно; после изведнъж прекъсва и Елиас, и мен, и пита дали е хубава с прическата, която си е направила междувременно. Отговарям с крива усмивка, че е много добре, после си признавам чистосърдечно, че изглежда рошава и е накриво, така че тя става и отива да се огледа. Матео - закономерно и правдиво - недоволства. Мила се позабавя и се връща с чаша вода. Всички искат вода. Мила носи вода на всички. 

Настанявам ги пак край мен и успявам да прочета още един абзац, с което съм вече така близо до края на страницата. Елена се сеща и пита къде са чудовищата (които съм обещала). Дадена дума - хвърлен камък, прекъсвам пак четенето и разгръщаме назад, където има средновековни химери, ендропи и други причудливи създания. Това минава добре - всички обичат чудовища. 

Опитвам да подхвана пак четенето. Матео през това време е легнал на леглото и е вдигнал крака на стената и ми обяснява авторитетно, че само много богатите са имали възможност да учат през Средновековието. Така си е то, така и пише точно в абзаца, който се опитвам да прочета. Мила и Елиас са подхванали игра от другата ми страна. Сгълчавам набързо всички, че ако не са тихи, няма да чета (пък!), така че Мила продължава да играе с Елиас, съвсем тихичко - колкото да пречи и да не слуша изобщо. Второ сгълчаване и успявам да отгърна на следващата страница. На страницата обаче има и картинка, така че стигаме по-бързо до края й, където пише, че във Византия децата се ценели много. "В 'Шестоднев' дори пише, че децата създават родителите." Това предизвиква бурен възторг, с който аз се съгласявам, и с облекчение затварям книгата. 

Що за Малко четене?

Що за четене, цялото накъсано, майката изморена и бърза да сложи децата по леглата, картинките и чудовищата - недостатъчни, текстът - пълен с информация? Малките пречат на големите, големите, които са настоявали да им чета точно от тази книга, сега се въртят и шумят. Елена завързва един финален възел на косата ми и се обляга на рамото ми изморена. Какво чуха? Какво разбраха? Защо ги карам да слушат, малки и големи? Сбърках ли, пак? Каква майка съм... 

Така премъдрият Бог е наредил, щото бащите да не могат да се хвалят прекалено много със своите деца и да не казват на детето: "аз съм ти дал живота и ти си заради мене роден и даден". Но дори и да каже така, веднага ще чуе: "аз съм заради тебе роден, а ти си станал баща заради мен". Така то казва и на майката: "ти си ми дала да бъда син, а аз съм ти дал да бъдеш майка". 

Такава майка съм. На четирите ми деца, всяка вечер. 

Аз на тях и те на мен. 

Накрая, по същество за книгата

Очевидните достойнства на Ваканция в Средните векове са: 

- Текстът е информативен, прецизен, но и подбран така, че да ангажира вниманието на децата. Не е случайно, че Мила и Матео настояваха да я четем и бяха разочаровани, че две вечери поред не ни се получаваше.

- След всеки тематичен раздел има задачи за изработка на 'средновековни' обекти и предложения за игри - восъчна дъсчица, средновековна медовина, средновековен колан, инициална буква...; византийски шах, тайнопис с глаголица, 'направи-си-сам' азбучно стихотворение, по аналогия на азбучната молитва - абсолютният хит за Матео и Мила:

"Аз изядох

Бонбоните

В

Горното чекмедже

Дето беше ги скрила за гости..."

- Рубриката "Виж сам", която отпраща тематично към интересни детайли от църкви, манастири и музеи, предимно в София или наблизо, които лесно могат да бъдат посетени и видени. 

- Библиографията. Добра и тематична, посочени са чудесни български заглавия. Виждала съм дисертации, чиято библиография е около една трета от библиографията на тази детска книжка. За срам на дисертациите, разбира се. 

- Рисунките. Макар и черно-бели, никой не се оплака от това. Детайлни и често с чувство за хумор, интелигентно онагледяващи текста. 

Само мога да се надявам да излезе и второ издание - сещам се за няколко човека, на които просто трябва да я подаря!