"Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние[1], може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални"
Това е описанието за депресия, което се намира в Уикипедия. Всеки от нас е изпитвал, повече, по-малко или хронично, подобно чувство. Но и нещо повече - ние, българите, като цял народ, страдаме от депресия. Тази диагноза ни бе поставена официално с изследването на Еуростат, потвърдено и миналата година. През 2015 България все така продължва да бъде страната на най-неудовлетворените хора в Европа.
Преди всичко, не говорим за тъга, а за неудовлетвореност. Докато тъгата е състояние, породено от определено събитие, неудовлетореността произтича от несбъдването на очаквания. Хроничната неудовлетвореност, от която страдаме, е рухването на Големите Надежди. Представата, че "можехме" да направим живота си добър се трансформира в "нещата можеха" да се случат иначе, и накрая в усещането за "отчаяние и безпомощност" (по дефиницията за депресия), че няма какво да се промени, няма какво да се направи. Не сме дълбоко и клинично, "дълготрайно и устойчиво" неудовлтворени.
На второ място, изследването на Еуростат се базира върху отговори на интервюирани участници в изследването, и следователно измерва субективното усещане за неудовлетвореност. България не е най-тъжното място на света, както заглавията обичайно перифразират изследването. В България живеят тъжни хора, хора, които са станали тъжни. Ние сме по-"тъжни" дори и от страни във война, както отбелязва Економист. Непропорционално тъжни.
Един от тривиалните принципи на психологията е, че когато нещо бъде повторено и повтаряно години наред, то се превръща в субективна истина. Превръща се, с други думи, в онова, което смятаме за саморазбиращо се, за нормално, за това, което просто е. Ние сме безотговорни, завистливи, мързеливи, черногледи, недоверчиви, намусени. Раждаме се в такава среда и порастваме в нея. Убедени сме.
Хубаво е да говорим за проблемите си, но е хубаво и да знаем, че това са именно проблеми, а не природни закони. Проблемите се разрешават с постоянство и взаимно доверие.
България е това, което съм и аз - объркана, обезверена, ленива. Но това не е нормално. Това е депресия: икономическа, политическа, социална.
В България не липсва смисъл. Липсва обаче увереност, че АЗ мога да променя нещо. Че аз съм България. Липсва ми увереност. Липсва ни увереност. А промяната е прозаична. Промяната е трудна, защото за нея трябва да се работи, самоуверено и професионално, т.е. дълго и изнурително.
Възкресението е чудо - и всички обичаме чудеса. Но в живота чудесата се случват с ежедневен труд и постоянство. С воля и увереност, че това, което правим, има смисъл, дори никой да не ни потупва по рамото за това. Когато е бил на 23, и Исус не е знаел, че ще върши чудеса на 33. Няма да е утре, но ако всеки свърши своя дял от работата, след 10 години ще излезем от примката на Еуростат - от примката на потвърждението, че няма какво да се направи.
Има. Отговорни сме всички.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални"
Това е описанието за депресия, което се намира в Уикипедия. Всеки от нас е изпитвал, повече, по-малко или хронично, подобно чувство. Но и нещо повече - ние, българите, като цял народ, страдаме от депресия. Тази диагноза ни бе поставена официално с изследването на Еуростат, потвърдено и миналата година. През 2015 България все така продължва да бъде страната на най-неудовлетворените хора в Европа.
Преди всичко, не говорим за тъга, а за неудовлетвореност. Докато тъгата е състояние, породено от определено събитие, неудовлетореността произтича от несбъдването на очаквания. Хроничната неудовлетвореност, от която страдаме, е рухването на Големите Надежди. Представата, че "можехме" да направим живота си добър се трансформира в "нещата можеха" да се случат иначе, и накрая в усещането за "отчаяние и безпомощност" (по дефиницията за депресия), че няма какво да се промени, няма какво да се направи. Не сме дълбоко и клинично, "дълготрайно и устойчиво" неудовлтворени.
На второ място, изследването на Еуростат се базира върху отговори на интервюирани участници в изследването, и следователно измерва субективното усещане за неудовлетвореност. България не е най-тъжното място на света, както заглавията обичайно перифразират изследването. В България живеят тъжни хора, хора, които са станали тъжни. Ние сме по-"тъжни" дори и от страни във война, както отбелязва Економист. Непропорционално тъжни.
Един от тривиалните принципи на психологията е, че когато нещо бъде повторено и повтаряно години наред, то се превръща в субективна истина. Превръща се, с други думи, в онова, което смятаме за саморазбиращо се, за нормално, за това, което просто е. Ние сме безотговорни, завистливи, мързеливи, черногледи, недоверчиви, намусени. Раждаме се в такава среда и порастваме в нея. Убедени сме.
Хубаво е да говорим за проблемите си, но е хубаво и да знаем, че това са именно проблеми, а не природни закони. Проблемите се разрешават с постоянство и взаимно доверие.
България е това, което съм и аз - объркана, обезверена, ленива. Но това не е нормално. Това е депресия: икономическа, политическа, социална.
В България не липсва смисъл. Липсва обаче увереност, че АЗ мога да променя нещо. Че аз съм България. Липсва ми увереност. Липсва ни увереност. А промяната е прозаична. Промяната е трудна, защото за нея трябва да се работи, самоуверено и професионално, т.е. дълго и изнурително.
Възкресението е чудо - и всички обичаме чудеса. Но в живота чудесата се случват с ежедневен труд и постоянство. С воля и увереност, че това, което правим, има смисъл, дори никой да не ни потупва по рамото за това. Когато е бил на 23, и Исус не е знаел, че ще върши чудеса на 33. Няма да е утре, но ако всеки свърши своя дял от работата, след 10 години ще излезем от примката на Еуростат - от примката на потвърждението, че няма какво да се направи.
Има. Отговорни сме всички.
No comments:
Post a Comment