Преглеждам материали, които съм събрала за "когато потрябват", и намирам нещо напълно забравено. Бележка от един следобед. Конференция.
***
"Зала с портрети на ректори. Една от лампите бучи и макар и едва да се долавя, дълбае в мозъка ми и заповам да се чудя, откъде се чува този шум от пералня - разбърква дрехите, скоро ще почне центрофугата. Хората се смеят на бегло разбираема ирония в пасаж на непознат никому автор. Колко малко хумор има в живота ни на средновековни философи, мисля си, и чакам центрофугата да започне, но вместо това шумът неочаквано изчезва. Следобед е и публиката дреме."
No comments:
Post a Comment