Кьолнски дневници #3: В края на ноември

Четвъртък следобед прекарвам предимно в каране из Кьолн. Кръжоци, изчакване, прибиране. Тръгвам в два следобед и се прибирам след шест и половина. Следобедът се спуска, идва тъмнината. Нощ е, в края на ноември.

Краят на ноември е времето на сбогуванията. Навън е тъмно, сутрин и вечер, и в тишината на тъмнината, мислите ми поглеждат назад.
Най-тъмният момент е в края на ноември. Скоро ще започне предколедното отброяване, скоро коледните светлини ще ми напомнят, че светлината ще се върне. Но в края на ноември ме застига носталгия, срещу която кафето не помага, разговорите, смехът.

И чакам снега, който ще покрие тъмнината. Но сняг вече не вали, снегът е илюзия; или спомен.

В края на ноември нощите са дълги.
Защо не съм мечка.

Oh wake me please when this is over

Oh when the ice is melted away

And the hunger returns

I will be the same but older

And maybe twice the bear that I thought I was

Where have you been?

And what have you done?

I've been under the ground

Reading prayers from this old book I found

Under the ground

Saving it up

And spending it all

On moving pictures

Silent films

...