ДЕН 1, част 3: Появяват се мъже!

(И тези мъже не са Марио, няма страшно)

Още в неделя попрелистих може би към 50 профила, грубо на око. Не знам колко налайкнах, да речем, че са били 15. От тях се получиха 6 match-а. Първият от тях, Йохен на 51 години, е баща на две големи деца, умее да готви много добре, вегетарианец, обича да чете, да слуша музика, нърд и добър слушател. Няма брада и има татуси по ръцете, но изглежда симпатяга. СЕГА, докато ви пиша тук, виждам, че търси "нещо неангажиращо" , пропуснала съм го явно. Нямаше да го суишна надясно. И с Марио беше така, пропуснала бях да видя, и докато се усетим, вече се бяхме харесали. Но с Йохен вселената ми пази гърба. След няколко реплики разговорът умира и така от снощи. Ей сега отивам да го разкарам. Ни говори, ни иска връзка, да готви вкусно на порасналите си деца, без мен.

Вторият, с когото се заговаряме, е Крис на 50 г. Обича музеи, вино, кафе, емпатия, и се е представил със снимки на дървено мостче, кьолнската катедрала през чаша бяло вино, негова снимка в полупрофил и на тъмно, негова снимка зад някакво перде, и - слава Богу, - снимка в лице, на която изглежда НОРМАЛЕН. Знам, че казах, че ще си вдигам стандартите, но "нормален" на 50 си е висока топка. Лафът върви лежерно, какво прави в тази слънчева неделя - А,ми по Рейн се разхождах - А, мчи то и аз КАКВО СЪВПАДЕНИЕ , божке, как не сме се срещнали. Уточнявам, че вчера беше първият слънчев ден след някакъв сезон на летните февруарски дъждове и ЦЯЛ Кьолн се разхождаше по Рейн, ама така е думата, "как не сме се срещнали". После той ще си слага детето да спи, аз също моите, мачът с отменения гол, иху-ахуто върви неангажиращо и аз леко вече почвам да се прозявам, съответно му казвам Айде лека и у него явно трепва нещо, леко жилване, че му се изплъзвам и казва някакви симпатично-сладникави неща като "сладки сънища и до утре". На другия ден пак. Добро утро, слънце грее, какво правиш. Аз го играя това мачле вече с лека досада и съм открехнала още три чата междувременно.