Ок, народе, благодаря, не очаквах такава чутовна подкрепа. Или любопитство.

ДЕН 1. Част 1.

Малко предистория, просто едно обобщение, понеже дългите и плачевни детайли + снимков материал не може съвсем да са ви подминали.

Две години и 3 месеца, след като срещнах Марио; незнайно колко раздели по-късно; 6 месеца след най-продължителния ни период заедно; 13 дни, след като за последен път правихме секс, прегръщахме се дълго след това и пак правихме секс, а бъдещето изглеждаше безоблачно и синьо пред нас; 8 дни, след като той ми каза, че не ме обича.

След всичко това се зачудих, не за пръв път, защо нямам подходящ мъж в живота. Защото не съм търсила, ми светна. Не съм търсила *подходящ*, търсила съм мъж - който да ме хареса, да ме вземе и да ме понесе към залеза. И също, осъзнах, че не съм се питала какъв мъж в подходящ за *мен*, защото... защото толкова дълго ми е било неясно какво съм аз, какви са потребностите ми, както и че потребностите ми не са нито дребнави, нито срамни, а мои. Изгледах едно видео на двете ми любими гледачки на тати по ютюб, и двете ми "познаха", че нещата ще се оправят, но трябва да изляза от зоната си на комфорт... И аз усетих, че съм *длъжна* да потърся добър мъж за мен. Длъжна, казвам, защото - честна дума -- изобщо не ми се търси. И З О Б Щ О. Хиляди пъти предпочитам да легна по гръб и да чакам Марио да се обади и да се промени, и да ми спести цялото това дейтване, цялото това пресяване, да дойде и да ми подари себе си. Но това не се случва.

Един от дните на траур се разплаках за себе си. Горко и целодневно (то май даже беше денят на онова съчетание от пълнолуние и слънцестоене), че един път пък в тоя живот не ни се е случило да имам дълбока, стабилна, любовна връзка. Такава, дето "не ме критикува" няма да му се води позитивно качество и заслуга, защото е всъщност много, много ниска топка и аз цял живот все такива съм отбивала.

Не беше много накратко, но можеше да е още много.

Вчера, в неделя, реших, че стига толкова горчилка в живота, мой дълг е да се уверя, че съм избрала подходящ за мен мъж. Не че ми се е случил някакъв там мухльо, който се чувства комфортно да му бъда емоционален лейкопласт, а така, малко с елемент на избор и от моя страна.

Свалих си Bumble и OkCupid. Бъмбъл ми е позната и май и досега предпочитана апликация за дейтване. И в двете съм засега в безплатния им вариант, т.е. не мога да виждам кой ме лайква. Филтрирах мъжете да са на максимум 15 км от мен, между 39 и 51 години (аз съм на 42) и почнах да лайквам надясно общо взето всичко, що не е сополиво, дребно и грозно.

Някои от моите ноу-гоус: ако няма деца и иска, отива наляво. Не мога да ограничавам някакви хора, които все още мечтаят за собствено семейство. Ако няма деца и не иска деца, общо взето отива също почти директно вляво. Аз имам 4 от този вид, той ако не иска деца, леко се разминаваме. Външен вид: да е минимум 173 см (аз съм 171, сепак да си имаме уважението); установих, че леко брада ми допада; ако по снимките си е само със слънчеви очила и не му се видят очичките, е вляво; туу мъч мускули и татуировки за мен също са вляво, както и наднормено тегло. Аз съм спортен тип, общо взето, гледам да е стегнат човека. Иначе няма да мине много време и ще почна да го карам да отслабва, айде не. И, и мейджър ноу-гоу е да търси "нещо неангажиращо". Напълно легитимно, откровено и честно. И не за мен.

Ако има и някой общ интерес, хвърчи вдясно и го забравяме на момента.

После трябва да стане match, т.е. ако той има платената версия, ще може да види моя лайк и да ме прецени. Ако няма платена версия, прелиства и той там на своя телефон жени и по случайност може да ме хареса някой, когото и аз съм харесала. Затуй, колкото повече, толкова повече.