Ти майка, ти баща

Неотдавна гледах интервю с участието на популярен български психолог, който с благ глас обясняваше, че първите три години от живота на детето са белязани изцяло от майчиното присъствие и формират изначалната, най-дълбоко заложена емоционална стабилност на личността. "До три годишна възраст майката е базисният родител и детето се гледа и се възпитава предимно от нея". За да продължи да се надгражда тази стабилност, след тригодишна възраст, "е хубаво майката да му разреши да бъде поето от бащата", за да се заложи у момчето мъжественост, дисциплина, воля, характер. Ако е момиче, "пак е добре майката да го остави да общува с баща си", за да се утвърди въпросният характер и да има успешни връзки. Като стане на седем някъде "е хубаво майката пак да си я поеме, за да си расте като жена с женственост". Майката коли и майката беси. Тя държи детето при себе си или го дава, или пак го взима. Казано с други думи, майката е редно да отстъпи част от присъствието и влиянието си на бащата, за да позволи на детето да изгради втория пласт от ролево поведение, а именно, посредством образа на бащата.

Всичко е тип-топ? Не мисля.

И дотолкова не мисля, че се чудя от коя очевидност да започна.
Може би с това, че от широкия екран ни съобщиха съвсем професионално, че през първите три години бащата е свободен. Може да си купи един билет за кино даже, или на каквото ходи, и да си бие камшика. Той и без това не може да кърми и НЯМА КАК да създаде онзи изначален контакт с детето, който майката грижовно изгражда безънна нощ след безсънна нощ. Таткото е второстепенна, маргинална фигура, чиято звезда тепърва предстои да изгрее. Но първите три години са толкова важни, че направо не е и толкова важно какво прави бащата през това време. Или нещо не разбрах? И понеже бащата не може да кърми и да гради тази важна, жизнеутвърждаваща емоционална стабилност, която е дадена свише на майката, той продължава да ходи на работа, да се интересува от други неща и да не забелязва, че има семейство. Знаете как е. Случва се почти неволно.
Така наречената ранна емоционална връзка (бондинг) обаче се изгражда от първите дни и месеци на детето. В първите три години се гради не само психиката на детето, но и тази на семейството като цяло. Ако бащата изостави цялото възпитание на майката, е, тогава не знам какво се случва с психиката на детето, но знам какво се случва с психиката на майката. И вие знаете. Чувства се изоставена с дете на ръце и пределно изтощена.

И така, според наратива на психолога, след като детето е живяло три щастливи години с майка си, е редно тя да прехрърли малко топката и на бащата, който до момента е седял на резервната скамейка. Понеже майката, излиза, е едновременно треньор, съдия и голмайстор. Тя свирва на резервата да почва да загрява, понеже детето вече може да говори, тъй че дори и един баща може да се оправи с наследника си, а и е време да му се внуши малко характер и дисципина - което, така се оказва, изобщо не се е случвало до този момент. Така че майката "е добре" да пусне детето да подиша малко истинско мъжко присъствие и да утвърди у себе си ред качества, които ще му осигурят успех в живота, ако е момче, и - ни повече, ни по-малко - успешна връзка в бъдеще, ако е момиче. Не си измислям и не се подигравам. Преразказвам.
Дойде ли обаче седмото лето в детския живота, тогава, ако е момиче, то би трябвало да се върне в майчиното лоно, за да се изгради като жена. Иначе може да вземе да стане твърде успешна, като порасне. Или да й порасне брада. Или, недай Боже, да й се развали моделът за успешна връзка, изграден в прозореца между 4 и 7 годинки.

Целият този наратив ни навежда на една мисъл - ако детето не се развие както си му е редът, майката е виновна. Майката е "базовият" родител до 3, майката дава детето на бащата, майката го взима.
Ролята на бащата в този модел? Мога да градя догадки, но не бих. Тя просто не се описва. Не се споменава. Таткото, в най-добрия случай, получава напътствия от майката. Майката възпитава не само децата, но и бащата - вероятно жените са се родили научени, а мъжете се нуждаят от помощ? И ако напътствията пък нещо се объркат и детето не се развие както си му е редът, познайте, майката е виновна.

Това прехвърляне на отговорност в полето на жената е нещо, което поддържа класическото социално разделение на ролите "тати носи, мама меси". Бащата печели хляба, майката гледа децата. Бащата е изрязан от тази картина като самостоен субект, който би имал своя дял и своя копнеж да е пълнокръвна част от едно семейство. Семейството не е само биологична единица. То се гради от съдействието между двама души, които разчитат един на друг емоционално, а не чрез простото разпределение на труда "финанси" - "възпитание". Слушайки въпросния психолог, ми се стори, че онеправдани са дори не само жените, на които бива връчена отговорността по отглеждането на детето (и изобщо дори не смея да зачеквам темата какво прави майката с работата си през това време). Тази отговорност и радост би трябвало да бъде носена и от двамата родители. Но и нещо повече - най-онеправдан ми се струва самият баща, комуто бива отказана способността и желанието да полага грижа и да изгражда контакт. А той може - може да сменя пелени, защото е инженер, и може да бута количката, защото е спортист, и може да храни детето с лъжичка, защото е мениджър. Нека не подценяваме бащата. Нека не изоставяме майката.
От ден 1.

ПП Множество материали, прекрасни инициативи и насоки по темата можете да намерите на сайта "Да бъдеш баща".

На училище