ДЕН 3 вече започна

И то в 6 часа човекът с тениса на маса ми промоутна ползите от тениса и движението, с което аз съм ок, вярно е! И сега ми е пратил гласово съобщение, ще чуем реален глас! Няма почивка. Ще трябва да въведа някакво "работно време" за проверка и отговаряне на дейтингите, че то има потенциал да ми отнеме 24/24. Но чак дотам не съм се понемчила... тъй че. Ще караме на газ-спирачки с пазенето на емоционалната енергия.

 

Ден 3 по обед.

След час и половина предстои среща с Карлсон, който живее на покрива. С моята деменция не е добре да си пиша с няколко човека наведнъж, но в началото винаги се тръгва на ура и с повече лайкове, очаквам нивото на река Дунав да се изравни. Поглеждам в апликацията с кого точно имам среща днес, Михаел на 49 години, нещо редактор нещо уни. В лице се усмихва като човек в разцвета на силите си, обича да готви и да пътешества. Харесва както Бионсе, така и някакви нишови групи, не знам нищо за него и се колебая между кафе и бира за след малко.

В "подготовка" за срещата си поплаквам за Марио като моята несбъдната мечта за задружност и секс, преглеждам един ръкопис с поезия, който се опитвам да подам от месеци, и пак ми се доплаква.

Ще пиша след срещата.

 

В края на ден 3 се чувствам изцедена и фрустрирана до сълзи,а процесът едва започва. Майка ми има годишнина днес от смъртта, която отбелязах с крещене по децата с избрани нейни реплики, от златния фонд като "Пътека от боклуци до твоята стая", "Не съм виновна аз", "По пет пъти да ви казвам едно и също" и в момента, Бога ми, не помня какво още крясках. Излизаха от устата ми без мое участие, някои си припомнях от детството си в мига на казване и после изчезваха пак там, откъдето са дошли, в дъното на моя гръбначен мозък, но вече размножени и в гръбначните стълбове на собствените ми деца. Но поне не казах онова, което чувах най-често и мразех най-много: "Приличаш на баща си".

Сега отивам на гроба й, за да го почистя от треви, и усещам как не искам, не искам.