ДЕН 5

Вчера тихичко се разделихме с Карлсон. Ще се опитам утре да ви разкажа повече за този мил човек. После казах на красивия меланхолик (Есвет, или някак така се казваше), който се оказа голям смешкаджия и ме пита, например, дали наистина съм на 42, защото имал ужасен опит с жени над 40 - та, казах му, че нямам добро усещане и всичко хубаво. Оттам насетне имам едни затлачени чатове, може би два, в които никой няма особено енергията да поддържа разговора, Кано ли и тръпката. Лайкнах още няколко човека с красива форма на брадичката, но нямам още матчове. Един Крис ми остана, с който упорито си казваме добро утро -лекя вечер, но днес дори там има застой. А, и човекът с тениса на маса пита дали ли се играе, но днес двнят така или иначе беше запълнен, тъй че карфица да няма къде да падне между две минути, тъй че и там нещата са по-полека забрави, забрави.

Ей тук, утре, ще ви разкажа за Карлсончо. Защото днес, реално, денят ми се състоеше от каране наляво и надясно за дреболии като разговори с учители, взимане на направления, носене на направления, едно дете на терапия, други две деца на кану, извеждане на куче, пазаруване, текст за студентите и не-знам-още-какво, но като се качих в колата в 7:30, и слязох в 19:30, с малки паузи. Сипах си, седнах, а децата се отчаяха, че ако разчитат на мен, ще ядат пържени яйца в полунощ, и сами си направиха по нещо за ядене.