ДЕН 7

Намираме се със стар познат, откривам човек, с когото ми е интересно да си говоря, и сънувам някакви сексуални неща

(...)

 

ДЕН 6

Почнах 1-2 чата с някакви хора, които ми отговарят на генералните изисквания и за които грам понятие нямам, дали и с какво са ме привлекли. Установявам, че в сравнение с преди 2-3 години, когато за последно оглеждах дейтинг света, сега ни е станало изключително досадно да ровя за мъже. Като в магазин втора употреба. Понякога влизаш с ентусиазъм, че ей сега ще намериш униката; понякога просто си знаеш, че само прехвърляш парцалки от дясно вляво.

Също така, реших да се изруся. Никога не съм експериментирала с други цветове на косата, сегашната произлезе от момент на висша спонтанност и съм сигурна, че ако бях размислила разумно още 3 секунди, нямаше да го направя. Но, 3 секунди са една цяла вечност и в тях мозъкът решава, дали харесва отсрещния човек или не, дали да се изруси или не, и други важни неща. Маловажните изискват по-дълго мислене, например какво-ще-ядем може да ми отнеме и часове.

Сега съм русо-оранжева и си патят с двама мъже, които може и да са уникати, но не съм в настроение да купувам каквото и да е. Въпреки това ги гледам и оглеждам, дали ще ми станат, и се опитвам да се ентусиазирам.

 

ДЕН 5

Вчера тихичко се разделихме с Карлсон. Ще се опитам утре да ви разкажа повече за този мил човек. После казах на красивия меланхолик (Есвет, или някак така се казваше), който се оказа голям смешкаджия и ме пита, например, дали наистина съм на 42, защото имал ужасен опит с жени над 40 - та, казах му, че нямам добро усещане и всичко хубаво. Оттам насетне имам едни затлачени чатове, може би два, в които никой няма особено енергията да поддържа разговора, Кано ли и тръпката. Лайкнах още няколко човека с красива форма на брадичката, но нямам още матчове. Един Крис ми остана, с който упорито си казваме добро утро -лекя вечер, но днес дори там има застой. А, и човекът с тениса на маса пита дали ли се играе, но днес двнят така или иначе беше запълнен, тъй че карфица да няма къде да падне между две минути, тъй че и там нещата са по-полека забрави, забрави.

Ей тук, утре, ще ви разкажа за Карлсончо. Защото днес, реално, денят ми се състоеше от каране наляво и надясно за дреболии като разговори с учители, взимане на направления, носене на направления, едно дете на терапия, други две деца на кану, извеждане на куче, пазаруване, текст за студентите и не-знам-още-какво, но като се качих в колата в 7:30, и слязох в 19:30, с малки паузи. Сипах си, седнах, а децата се отчаяха, че ако разчитат на мен, ще ядат пържени яйца в полунощ, и сами си направиха по нещо за ядене.

 

ДЕН 4

Добър ден. Обадиха ми се току-що от болницата и даже не знам на кой близък човек да кажа първо, и затова тук.

Изглежда (с голяма сигурност), че ще трябва да ми оперират гърдата поради папиломи, т.е. гадости в млечния канал. Искам да деинсталирам всички дейтинги, да отрежа всички мили мъже, с които чатим и които потенциално даже може и да биха били способни на подкрепа, но изобщо не им е работа и не ги искам в това, да отблокирам и да се обадя на Марио и да се отдам на секс и донякъде любов.

Единственият човек, на когото мога реално да разчитам за всички следващи дни, съм аз (дотук добре) и Микеле, който самият ще вкарва паника и ще има нужда от емоционална подкрепа. Бахти шита.

Откъм светлата страна на нещата, Кърт Ръсел ми предлага приятелство във фейсбук.

 

(Да уточня, че разбира се няма да въвличам никакви мимолетни мъже, нито ще отблокирам Марио. Не ми се казва и на Микеле, защото ще ме натовари, но не е редно да му го премълчавам.)

 

ДЕН 3 вече започна

И то в 6 часа човекът с тениса на маса ми промоутна ползите от тениса и движението, с което аз съм ок, вярно е! И сега ми е пратил гласово съобщение, ще чуем реален глас! Няма почивка. Ще трябва да въведа някакво "работно време" за проверка и отговаряне на дейтингите, че то има потенциал да ми отнеме 24/24. Но чак дотам не съм се понемчила... тъй че. Ще караме на газ-спирачки с пазенето на емоционалната енергия.

 

Ден 3 по обед.

След час и половина предстои среща с Карлсон, който живее на покрива. С моята деменция не е добре да си пиша с няколко човека наведнъж, но в началото винаги се тръгва на ура и с повече лайкове, очаквам нивото на река Дунав да се изравни. Поглеждам в апликацията с кого точно имам среща днес, Михаел на 49 години, нещо редактор нещо уни. В лице се усмихва като човек в разцвета на силите си, обича да готви и да пътешества. Харесва както Бионсе, така и някакви нишови групи, не знам нищо за него и се колебая между кафе и бира за след малко.

В "подготовка" за срещата си поплаквам за Марио като моята несбъдната мечта за задружност и секс, преглеждам един ръкопис с поезия, който се опитвам да подам от месеци, и пак ми се доплаква.

Ще пиша след срещата.

 

В края на ден 3 се чувствам изцедена и фрустрирана до сълзи,а процесът едва започва. Майка ми има годишнина днес от смъртта, която отбелязах с крещене по децата с избрани нейни реплики, от златния фонд като "Пътека от боклуци до твоята стая", "Не съм виновна аз", "По пет пъти да ви казвам едно и също" и в момента, Бога ми, не помня какво още крясках. Излизаха от устата ми без мое участие, някои си припомнях от детството си в мига на казване и после изчезваха пак там, откъдето са дошли, в дъното на моя гръбначен мозък, но вече размножени и в гръбначните стълбове на собствените ми деца. Но поне не казах онова, което чувах най-често и мразех най-много: "Приличаш на баща си".

Сега отивам на гроба й, за да го почистя от треви, и усещам как не искам, не искам.

 

 

 

ДЕН 2 (днес). Още мъже.

Крис е мил, не ме оставя да го забравя, но и покана за среща не се задава, тъй че още от сутринта прелиствам още няколко мъжа. Пращам три Гутен моргени като първа реплика, защото в Бъмбъл само жените могат да заговарят; преди жената да пусне реплика, мъжът е блокиран и не може да я заговори. От трите Гутен моргени един Улрих така и не отговори, по снимките си е с обръсната коса (плешив, вероятно) и дълга брада, симпатична усмивчица, стара тениска на Харли Дейвидсън, подпира кулата в Пиза да не падне, и бива изтрит в този момент.

 

Един Михаел на 50 ми отговаря Добър вечер на Добро утрото, нормално, хората работят. Обича да прави йога сутрин, спиритуалност, планина и море, секс, танци, катерене... По снимките излъчва спокойно, уравновесено, направо спиритуално присъствие, няма брада и татуси, мисля си - Хмхм, тоз човек дали пък не е някак приятно скучен. Обаче като не е отговарял цял ден, вече имам три срещи и две половини и ще му обърна утре внимание.

 

Както почвате да усещате от ПЪРВА ръка, дейтването не е шега работа, ами си е баш работа. Цял ден тайно си мисля за Марио, после се сещам, че не ме обича, и се залавям пак с моя поход за семейството .

Есвет, на 48, изглежда приятно ироничен и леко смахнат, мъжкарски тип от тези с квадратната челюст. Харесва йога, градинарство, каране на колело и ахтзамкайт, което ще го преведем тук като "съзнателност". Нежна и чувствителна душа в стегнато тяло? Дайте го насам. На моето добро утро отговаря с доста директен подход, предпочита да се видим отколкото да чатим безкрайно и аз напълно съм съгласна (сори, Крис!). С Есвет обаче нещо не можем да нацелим уговорката, тъй че нещата може и да се разсъхнат, още преди да са се овлажнили.

 

На този етап и аз бъркам вече кой кой беше и с кого какво сме си казали, ама карай да върви нататък. Михаел е сладък тип с леко смотан вид, но с чувство за хумор и след няколко приятни реплики подава лафа " надявам се утре или вдругиден да се видим на второ или трето кафе". Става ми смешно и се навивам утре, следователно, да е първото.

 

Дотук бяха само единият Бъмбъл. С ОкКюпид нещо не се оправям много и там имам само един матч. Човекът ме е харесал, заговорил, и ми е предложил спонтанно виждане в парка да играем тенис на маса, докато съм била на танго. Казвам - "ех, готинко, ама нямаше как". Той - "Значи да не губят надежда." Боже боже, мисля си колко мъка има по тоя свят Боже, и колко лесно губят надежда някои хора. Окуражавам го да пробваме пак с нещо подобно.

 

ОБОБЩАВАМ ден 2 , утре среща с Михаел (Мил тип с чувство за хумор и малко коремче); в петък може би с Есвет (с как не ми се излиза вечер... Искам да си вечерям с децата. А пък той работи до след 17 часа... Ще видим, може би събота). Милият и нерешителен Крис загатва опция за среща на живо "може би дори утре". Крис е чиста душа и не си е напълнил програмата с дейтки. А аз, в непоколебим и систематичен немски дух, търся подходящия мъж.

 

Ден 2: Емоционално и терапевтично отклонение.

Днес говорих с Елена и Елиас, поотделно. Марио е край нас вече 2 години, последните 6 месеца относително редовно. Не исках просто да премълча, че изчезва и всичко приключва тийомълком. Казах, че много харесвам Марио, но той идва и си тръгва и не мога да разчитам на него и затова се разделям, с тъга, от него. Елиас се натъжи. Марио играеше с него на Brawl Stars, на баскетбол, говореха си. Елена каза, че не я интересува. Марио я харесваше много, утешаваше, и стабилизираше в нейните настроения, а тя го харесваше и вече ревнуваше от Елиас. Матео така или иначе не искаше вече и да види Марио, след толкова много събирания и раздели. А Мила разбра първа, защото с нея си говорихме в колата, на отиване към концерта в Амстердам. А на връщане си пускахме музика и беше страхотно преживяване с нея.

С Елиас се прегърнахме, и си казахме, че е тъжно. Но ако Марио пак се върне, ще се радваме, но и ще питаме какъв е планът, тъй че да не се махне пак внезапно. Елиас искаше да се омъжа за Марио.

Тези неща ужасно ме жегват отвътре. И искам мъж,който няма да се окаже само обещание и надежда. Искам мъж като Марио... да разбира от деца, дом, коли, ремонти, и секс. И да остава.

   

 

 

 

ДЕН 1, част 3: Появяват се мъже!

(И тези мъже не са Марио, няма страшно)

Още в неделя попрелистих може би към 50 профила, грубо на око. Не знам колко налайкнах, да речем, че са били 15. От тях се получиха 6 match-а. Първият от тях, Йохен на 51 години, е баща на две големи деца, умее да готви много добре, вегетарианец, обича да чете, да слуша музика, нърд и добър слушател. Няма брада и има татуси по ръцете, но изглежда симпатяга. СЕГА, докато ви пиша тук, виждам, че търси "нещо неангажиращо" , пропуснала съм го явно. Нямаше да го суишна надясно. И с Марио беше така, пропуснала бях да видя, и докато се усетим, вече се бяхме харесали. Но с Йохен вселената ми пази гърба. След няколко реплики разговорът умира и така от снощи. Ей сега отивам да го разкарам. Ни говори, ни иска връзка, да готви вкусно на порасналите си деца, без мен.

Вторият, с когото се заговаряме, е Крис на 50 г. Обича музеи, вино, кафе, емпатия, и се е представил със снимки на дървено мостче, кьолнската катедрала през чаша бяло вино, негова снимка в полупрофил и на тъмно, негова снимка зад някакво перде, и - слава Богу, - снимка в лице, на която изглежда НОРМАЛЕН. Знам, че казах, че ще си вдигам стандартите, но "нормален" на 50 си е висока топка. Лафът върви лежерно, какво прави в тази слънчева неделя - А,ми по Рейн се разхождах - А, мчи то и аз КАКВО СЪВПАДЕНИЕ , божке, как не сме се срещнали. Уточнявам, че вчера беше първият слънчев ден след някакъв сезон на летните февруарски дъждове и ЦЯЛ Кьолн се разхождаше по Рейн, ама така е думата, "как не сме се срещнали". После той ще си слага детето да спи, аз също моите, мачът с отменения гол, иху-ахуто върви неангажиращо и аз леко вече почвам да се прозявам, съответно му казвам Айде лека и у него явно трепва нещо, леко жилване, че му се изплъзвам и казва някакви симпатично-сладникави неща като "сладки сънища и до утре". На другия ден пак. Добро утро, слънце грее, какво правиш. Аз го играя това мачле вече с лека досада и съм открехнала още три чата междувременно.